Menu

Аз телефонистката

По този начин сестра ми се шегуваше със себе си когато бяхме тийнейджъри и обсъждаше всичко най-важно от клюките в училище с приятелките по телефона. Никой друг не можеше да се вреди до него, защото тя наистина говореше с часове. Не си спомням родителите ми колко плащаха на месец, но беше вярно, че тя не спираше да говори по телефона.

Тогава все още нямаше мобилни телефони. Всичко се случваше от домашните и беше такова щастие, когато родителите ни взеха телефонен апарат с безжична слушалка. С часове се затваряше в стаята си и не позволяваше на никого да припари до нея. Аз, разбира се, като малкият и любопитен брат, се опитвах да подслушвам през вратата, но така и нищо от казаното не ми ставаше ясно. Може би, защото не познавах хората, за които тя говореше и не можех да оправя връзките, персонажите и последователността на случките 😀 С течение на годините разбрах, че не само тогава подобен тип разговори не са ми интересни.

Та така, говореше сестра ми с часове по телефона и това беше мъчение за всички нас, останалите в апартамента. Защо? Ами нямам идея защо. Може би родителите ми го смятаха за страшен проблем, че непрекъснато искаше да бъде в контакт с приятелите си.

Днес нещата седят по съвсем различен начин. Днешните подрастващи са в непрестанен контакт със своите приятели, посредством всички интернет приложения за чат. И родителите едва ли намират това за особено вредно.

Трябва да се разбере, че за едно дете е важно да общува със свои връстници, защото по този начин се научава да общува. Ако го изолираме само при възрастни или баби… последствията ще са големи за неговото социално развитие.

Rate this post

Google+ Comments

Tags: , , , , ,

Leave a Reply