По този начин сестра ми се шегуваше със себе си когато бяхме тийнейджъри и обсъждаше всичко най-важно от клюките в училище с приятелките по телефона. Никой друг не можеше да се вреди до него, защото тя наистина говореше с часове. Не си спомням родителите ми колко плащаха на месец, но беше вярно, че тя не спираше да говори по телефона.
Тогава все още нямаше мобилни телефони. Всичко се случваше от домашните и беше такова щастие, когато родителите ни взеха телефонен апарат с безжична слушалка. С часове се затваряше в стаята си и не позволяваше на никого да припари до нея. Аз, разбира се, като малкият и любопитен брат, се опитвах да подслушвам през вратата, но така и нищо от казаното не ми ставаше ясно. Може би, защото не познавах хората, за които тя говореше и не можех да оправя връзките, персонажите и последователността на случките 😀 С течение на годините разбрах, че не само тогава подобен тип разговори не са ми интересни.
Та така, говореше сестра ми с часове по телефона и това беше мъчение за всички нас, останалите в апартамента. Защо? Ами нямам идея защо. Може би родителите ми го смятаха за страшен проблем, че непрекъснато искаше да бъде в контакт с приятелите си.
Днес нещата седят по съвсем различен начин. Днешните подрастващи са в непрестанен контакт със своите приятели, посредством всички интернет приложения за чат. И родителите едва ли намират това за особено вредно.
Трябва да се разбере, че за едно дете е важно да общува със свои връстници, защото по този начин се научава да общува. Ако го изолираме само при възрастни или баби… последствията ще са големи за неговото социално развитие.