Да живееш в роман на Азимов

Когато бях малък обожавах да чета романите на Айзък Азимов. В тях той описваше светове, непонятни и фантастични, но с такава научна прецизност и детайлност, че въобще не беше трудно да си ги представиш. Днес, като вече възрастен човек, на моменти имам усещането, че вече живея в един такъв роман.

Вече можем да осъществяваме видео разговори с хора по цялото земно кълбо, носим устройствата в джобовете си, отключваме ги с пръстов отпечатък, лицево разпознаване или ретина. Цялата ни работа е подпомогната от компютри, а вече дори има плашещо хуманоидни роботи, които са снабдени с основна версия на изкуствен интелект.

Автомобил летя в орбитата около Земята, човек скочи от ръба на атмосферата и се приземи благополучно и какво ли още не.

И всичко това се случи с главоломна скорост.

В същото време планетата ни продължава да е пренатоварена и да загива с всеки изминал ден. А за сметка на това, изследователите намериха планета близнак на нашата.

Чудя се кога ще превърнем Земята в образ и подобие на Стоманените пещери и ще тръгнем към хоризонта в издирване на Голото слънце, където да можем да дишаме спокойно… без компютърна намеса

Google+ Comments

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply