Някои неща не стават от само себе си, дори в най-напредничавия „технологичен свят“. Поне не без да ти извадят душата и да ти вземат парите. Вземи например eSIM. Тези пластмасови картонени чипчета, които уж трябва да ни спасят от мъките с физическите SIM карти и да ни дадат свободата да сменяме операторите с едно щракване. Само че свободата струва скъпо. И не, не говорим за няколко лева отгоре към месечната сметка. Говорим за хиляди евро.
Защото за да смениш оператора, първо трябва да имаш телефон, който поддържа eSIM. А такива телефони струват колкото да изпратиш детето си на частни уроци. После трябва да убедиш новия оператор, че си „достоен“ да ползваш неговите услуги, което обикновено означава да подпишеш договор за две години и да дадеш лични данни, които после ще се появят в някоя „тъмната мрежа“. А ако случайно решиш да се върнеш към стария си оператор, трябва да минеш през същия този цирк. И пак да плащаш.
Същото важи и за 6G. Сега всички говорят за 6G, за невидимите мрежи, за свръхбързия интернет, за космоса, който ще ни донесе интернет. Само че никой не говори за цената. А тя няма да е малка. Ще трябва да смениш телефона си отново, ще трябва да купиш нови антени, нови рутери, нови кабели. И пак ще плащаш. И пак ще плащаш.
И накрая, имаме AI. Изкуственият интелект, който уж трябва да ни направи живота по-лесен, по-удобен, по-щастлив. Само че реалността е малко по-различна. AI е като скъпа кола – изглежда добре, върви бързо, но харчи много гориво и изисква постоянна поддръжка. И ако не си готов да плащаш, по-добре не си и помисляй да го караш.
Да, технологиите се развиват. Да, светът става все по-бърз и по-свързан. Но цената на тази „еволюция“ е висока. И ако не внимаваш, може да се окажеш в капан, от който няма излизане.