Вратите към AI

Наблюдавам как разговорният изкуствен интелект се превърна от любопитен трик в нещо като неизбежна част от ежедневието. Първо се появиха онзи тип чатботове, дето ги включваше на сайта и чакаше някой да ги подразни с глупав въпрос. После започнаха да се пръкват модели като Ghibli, които могат да рисуват по твои описания. Е, Ghibli не е българска марка, но това е положението — пак става дума за същото нещо.

Обаче истинската промяна дойде с OpenAI и техните чатботове, които наистина могат да водят разговор. Може да ги караш да пишат код, да обобщават текстове, да съставят имейли, да измислят истории. И хората, естествено, започнаха да се притесняват. Ще ни заменят ли роботите? Ще загубим ли работа? Ще се окаже ли, че AI-то е просто поредният маркетингов балон?

Наблюденията ми са, че тези страхове не са съвсем безпочвени, но и не са напълно основателни. Да, определени професии наистина ще изчезнат. Но ще се появят и нови. Плюс това, AI-то не е някакъв всемогъщ същество, което мисли и чувства. То е просто инструмент — много по-мощен от калкулатора, но пак си е инструмент. Зависи как ще го използваме. И дали ще ни се удаде да му задаваме правилните въпроси.

Опитах се да го ползвам за разни дреболии — да ми помогне с писането на статии, да ми генерира идеи, да ми направи списък със задачи. Работи. Но понякога дава пълни глупости, което е очаквано. Все пак, това е машина, а не човек. Аз предпочитам да си сверявам часовника сам, вместо да питам някакъв бот.

Истината е, че най-големият проблем с AI не е самият AI, а хората, които го използват. Ако някой реши да злоупотреби с тази технология, щетите могат да са големи. Но ако я ползваме разумно, може да ни помогне да решим куп проблеми. И да ни спести време за по-важни неща — като да се разходим по „Шишман“, да пием по кафе на „Капана“ или да се покатерим на Бунарджика.

В крайна сметка, AI-то е просто още една врата. Въпросът е дали ще имаме куража и разума да я отворим.