Имаше време когато нямахме мобилни телефони. Тогава разчитахме на това хората, които търсим да са си у дома, за да можем да се свържем с тях. Дали за някакъв спешен разговор или да се уговорим за вечерно излизане.
След време се появиха първите мобилни телефони, а много малко хора имаха. С течение на времето започнаха да стават все по-достъпни и почти всички имаха телефон.
Постепенно навлязоха и тези с камерите, полифоничните мелодии и цветните дисплеи. Малко по малко навлязоха и смартфоните, а след това вече всички имаха мини преносим компютър в джобовете си.
Днес правим почти всичко през телефоните си. А говореното по телефона е едно от най-малко използваните функции на устройството.
Много добре помня времето, когато си купих първия телефон. Тарифите бяха толкова скъпи, че имаше практика вместо да си разговаряме, да си призвъняваме, за да знаем, че сме на мястото на срещата.
Днес почти всеки има неограничени разговори, ползва голямо количество мобилен Интерент и като цяло комуникацията с хората, с които искаш да се свържеш е улеснена до краен предел.
А в миналото, телефонът се използваше само за разговори… и то в спешни ситуации. Не се използваше за лиготии (поне от възрастните), но и децата трудно можеха да се похвалят със собствен мобилен телефон.
Днес всяко дете (дори и най-малките) имат собствен смартфон, и това се възприема за напълно нормално и напълно необходимо. И може би наистина времето, в което живеем е такова, че притежанието на тази вещ наистина е необходимо.