Майсторът ми взе двайсет и пет лева за залепването. Двадесет и пет лева за четири квадратни сантиметра залепено стъкло. Докато чаках, го гледах как работи. Бързо, прецизно, рутинно. И си помислих – това е гениален бизнес модел.
Не става дума за майстора, а за цялата индустрия. Смартфоните са направени така, че да се чупят. Не веднага, разбира се. Трябва да изкарат достатъчно, за да ни накарат да ги вземем на лизинг или на изплащане. После – малко повече риск, малко нехайство, и хоп – счупен екран.
Здравината не е приоритет. Приоритет е да се създаде нужда от допълнителни приходи. За производителя, естествено. Поправката на екран е перфектният пример за консуматорство, базирано на преднамерена краткотрайност. Не е грешка в производството, а характеристика. Като бръсначите с много остриета, които трябва да сменяш често. Или печатащите глави на принтерите, които „умират“ след определен брой страници.
Преди пет години един приятел си счупи телефона. Тогава поправката му струваше около осемдесет лева. Осемдесет! Сега, със същия модел, е около сто и петдесет. Инфлацията е факт, но и умишленото усложняване на процеса. Всеки нов модел е все по-труден за поправка. Целта не е да се направи издръжлив телефон, а да се насърчи покупката на нов.
Бях в сервиз преди месец заради изтощена батерия. Докато чаках, си говорих с техник. Каза ми, че над 70% от ремонтите са счупени екрани или изтощени батерии. Останалото – дребни повреди, които често струват повече от стойността на телефона. И пак същият въпрос – защо никой не прави телефони, които да издържат? Отговорът е прост – не е печелившо.
Вместо да инвестират в качествени материали и здрава конструкция, производителите инвестират в маркетинг. В реклами, които ни убеждават, че имаме нужда от най-новия модел, дори ако старият ни работи перфектно. Създават изкуствена нужда от обновяване, която поддържа цикъла на консуматорство. А ние плащаме. И за телефоните, и за поправките им.
Следващия път, когато си счупя екрана, вероятно ще си купя евтин телефон. Не защото е по-добър, а защото няма да ми е толкова мъчно, ако го счупя отново. Ще избера инструмент, който е направен да се използва, а не да се заменя. Защото понякога най-доброто решение е да отрежеш цикъла. Да спреш да участваш в игра, в която винаги губиш.